Пробиотици

← ЕнциклопедияХранителни добавки от А до Я

Никола · Precision Nutrition L1 · Обновено: 05.11.2026

Пробиотиците са живи микроорганизми – най-често бактерии, понякога дрожди, които носят полза за здравето, когато се приемат в достатъчно количество. Това е определението на FAO и СЗО, потвърдено от международна експертна група през 2014 г. Срещат се в капсули и прахове, а също в някои ферментирали храни като киселото мляко с живи култури и кефира. Най-добрите доказателства са за по-малък риск от диария при прием на антибиотици, и то само за определени щамове. Много добавки съдържат от 1 до 10 милиарда колониеобразуващи единици (CFU) в доза, но повече CFU не значи непременно по-добър продукт.

Какво показват проучванията

Ефектът зависи от щама: резултат за един щам не важи за друг, дори от същия вид.

• Диария, свързана с антибиотици: умерени доказателства. Обобщените данни показват, че някои видове и щамове може да намалят риска наполовина (с 51%). В мета-анализ на 12 проучвания с 1499 души щамът LGG намалява честотата от 22,4% на 12,3%, но ефектът е значим само при децата. За дрождите Saccharomyces boulardii 21 проучвания с 4780 души показват спад от 17,4% на 8,2% при възрастни и от 20,9% на 8,8% при деца. Полза има при хората между 18 и 64 години, но не и след 65, а започването до 2 дни след първата доза антибиотик дава по-добър резултат.
• Диария от C. difficile: умерени. Анализ от 2017 г. на 31 проучвания приема за умерено сигурно, че пробиотиците може да намалят риска от тази диария при хора, които пият антибиотици. Най-подходящите видове, дози и продължителност не са известни.
• Синдром на раздразненото черво (IBS): слаби до умерени. Мета-анализ на 23 проучвания с 2575 пациенти намира с 21% по-малък риск симптомите да останат, но качеството на проучванията е ниско. Според NHS има известни данни, че пробиотиците може да облекчат някои симптоми.
• Инфекциозна диария при деца: слаби. Преглед на Cochrane от 2020 г. (82 проучвания, 12 127 участници) намира с 36% по-малко диария над 48 часа, но проучванията с най-нисък риск от грешка не показват разлика. Две по-нови проучвания с 1729 деца не намират ефект на LGG спрямо плацебо.
• Екзема: няма доказателства за лечение. Преглед на Cochrane от 39 проучвания заключава, че доказателствата не подкрепят пробиотици за лечение на екзема. За превенция при бебета мета-анализ от 2018 г. отчита спад на риска от 34,7% на 28,5%, но резултатите зависят от щама и момента.
• Холестерол, тегло, възпалителни заболявания на червата: слаби или неясни. Малките спадове на холестерола имат нужда от потвърждение, ефектът върху теглото е със съмнителна клинична стойност, а при улцерозен колит е възможна скромна полза, при болестта на Крон – не е доказана.

За пробиотиците като такива в ЕС няма разрешена здравна претенция. Единствената свързана претенция в Регламент (ЕС) 432/2012 е за киселото мляко: живите култури в киселото мляко или ферментиралото мляко подобряват смилането на лактозата в продукта (превод на официалния текст), при поне 10⁸ CFU на грам от заквасъчните култури Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

Доза и форми

• CFU. Пробиотиците се броят в колониеобразуващи единици – броя живи клетки. Много добавки дават от 1 до 10 милиарда CFU в доза, някои – 50 милиарда и повече. По-високият брой не означава непременно по-силен ефект.
• Щамът, а не марката. Пробиотикът се определя от рода, вида и буквено-цифров код на щама. Търси щама, изпитан за твоята цел, в дозата от проучванията.
• Съхранение. Някои продукти трябва да стоят в хладилник, други – на стайна температура; следвай етикета.

Източници в храната

Ферментиралите храни съдържат живи микроби, но повечето не са изпитани за конкретен ефект върху здравето, затова не са пробиотици в тесния смисъл. Затоплянето след ферментацията убива микробите.

Храна	Живи микроби?	Какво да знаеш
Кисело мляко с живи култури	Да	Прави се с L. bulgaricus и S. thermophilus; в някои продукти се добавят Bifidobacterium или други пробиотични щамове
Кефир	Да	Сред пробиотичните храни в справочника на Харвард (The Nutrition Source)
Кисело зеле, кимчи	Да, ако не са топлинно обработени	Живи култури, но обикновено не доказани пробиотични щамове
Мисо, много сирена, комбуча	Да	Живи култури, но обикновено не доказани пробиотични щамове
Хляб с квас, повечето магазинни туршии	Не	Обработени след ферментацията, без живи култури при консумация

Източник: NIH Office of Dietary Supplements, Probiotics (обновено 25.03.2025) и Harvard T.H. Chan School of Public Health, The Nutrition Source: The Microbiome, проверено на 05.11.2026. Нито един от двата не дава надежден брой живи микроби на 100 g, затова таблицата показва вида, а не количеството.

На практика: купичка кисело мляко с живи култури или чаша кефир, кисело зеле, което не е пастьоризирано, и лъжица мисо в супата, след като я свалиш от огъня, са лесни начини да ядеш живи култури. Ако купуваш гръцко кисело мляко, провери на етикета дали има живи култури. Много сирена също носят живи култури, макар и не доказани пробиотични щамове; за останалите хранителни вещества виж записа за сиренето. Българската връзка е истинска: бактерията Lactobacillus bulgaricus е изолирана за първи път през 1905 г. от Стамен Григоров, от домашно кисело мляко. Днес тя се нарича Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus. За храните, които хранят чревните бактерии, виж статията Пребиотици – кои храни ги съдържат.

Странични ефекти и взаимодействия

• Обикновено леки. При здрави хора пробиотиците рядко вредят. Най-честите странични ефекти са краткотрайни оплаквания от червата, като газове.
• Инфекции при уязвими хора. Повечето описани случаи на бактерии или дрожди в кръвта, свързани с пробиотици, са при тежко болни или хора с отслабен имунитет. От 1966 г. насам са публикувани поне 60 случая на гъбична инфекция в кръвта, свързана с продукти с дрожди Saccharomyces. В едно проучване в интензивно отделение пациентите, получавали LGG, имат значително по-висок риск от Lactobacillus в кръвта.
• Лекарства. Използваните източници не посочват конкретни лекарствени взаимодействия. Кажи на лекаря или фармацевта си за всяка добавка, която пиеш.

За кого не са подходящи

• Хора с отслабен имунитет или тежко заболяване, включително болнични пациенти: първо говори с лекар. Препоръката е да се ползват само щамове и употреби с доказана полза.
• Недоносени бебета. През 2023 г. американската FDA предупреди, че пробиотиците при недоносени бебета може да причинят тежки, потенциално смъртоносни инфекции; съобщени са един смъртен случай и над две дузини други нежелани събития. Решението за новородени е на неонатолога, а не на рафта в аптеката.
• Всеки със заболяване или с постоянни лекарства: NHS съветва да се говори с лекар преди пробиотична добавка.

Как да избереш качествен продукт

• Пълното име на щама на етикета (род, вид, код на щама), съвпадащо с щам, изпитан за твоята цел.
• CFU към края на срока на годност, а не само при производството.
• Реални очаквания. NHS отбелязва, че продуктите в магазина може да се различават от изпитаните, и не може да се гарантира, че съдържат посочените бактерии, в достатъчно количество, и че те оцеляват до червата. В някои продукти са намирани микроби, които не са на етикета.
• Независими тестове. Знаците на организации като ConsumerLab.com, NSF International или US Pharmacopeia показват, че продуктът е произведен правилно и съдържа написаното на етикета. Те не гарантират, че е безопасен или че действа.

На тази страница не препоръчваме конкретни продукти.

Често задавани въпроси

Трябва ли да пия пробиотик с антибиотик?

За някои щамове има смисъл. Проучванията със Saccharomyces boulardii и LGG показват по-малък риск от диария, особено ако започнеш до 2 дни след първата доза антибиотик. При хората над 65 години ползата не е доказана; попитай лекаря си.

Киселото мляко пробиотик ли е?

Киселото мляко с живи култури съдържа живи бактерии – L. bulgaricus и S. thermophilus, но повечето продукти не съдържат щамовете и дозите от клиничните проучвания. Като ежедневен навик е добър избор; за конкретна цел, например диария от антибиотици, доказателствата са за определени щамове в добавки.

Безопасно ли е да пия пробиотици всеки ден?

При здрави хора рядко вредят, а страничните ефекти обикновено са леки, като газове. Ако си тежко болен, имаш отслабен имунитет или става дума за недоносено бебе, първо говори с лекар.

Свързани записи и статии

• Кисело мляко и гръцко кисело мляко
• Кефир и кисело зеле
• Сирене (бяло саламурено)
• Други добавки: магнезий, ашваганда, мелатонин
• Храни за здраво черво
• Пребиотици – кои храни ги съдържат
• Естествени средства за по-добро храносмилане

Източници

1. NIH Office of Dietary Supplements: Probiotics, Fact Sheet for Health Professionals, обновено 25.03.2025. ods.od.nih.gov
2. NCCIH: Probiotics: What You Need To Know. nccih.nih.gov
3. NHS: Probiotics, преглед от 24.11.2022. nhs.uk
4. Hill C, et al. (2014). Expert consensus document: The ISAPP consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic. Nat Rev Gastroenterol Hepatol 11(8):506-514. PMID 24912386. europepmc.org
5. Harvard T.H. Chan School of Public Health, The Nutrition Source: The Microbiome. nutritionsource.hsph.harvard.edu
6. Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията – разрешени здравни претенции. legislation.gov.uk
7. Petrova M. Bulgarian yogurt: an old tradition, alive and well. Блог на ISAPP. isappscience.org
8. NIH Office of Dietary Supplements: Dietary Supplements: What You Need to Know, обновено 04.01.2023. ods.od.nih.gov

Тази страница е с информационна цел и не е медицински или диетичен съвет.