гъби хранителни свойства, гъби хранителен състав

Гъби

« Back to Glossary Index

Ядливите гъби са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен Теофраст, живял през 370 – 285 г. пр.н.е., описва в трудовете си печурката, трюфелите и много други гъби. Гъбите са били поднасяни не само на народната трапеза, но и на хановете и царете. Те се консумират основно заради хранителната им стойност, която е сходна с тази на зеленчуците и продуктите от животински произход. Подобно на плодовете и зеленчуците, те съдържат голямо количество вода . Богати са на белтъчини, минерални соли, мазнини, витамини (B1, РР, D и А) и други вещества, и по своите вкусови качества заемат едно от първите места между храните от растителен произход.

Има много ядливи гъби, които редовно се отглеждат и събират в световен мащаб. През 2000 г. те се отглеждат в най-малко 60 страни, като Китай, САЩ, Холандия, Франция и Полша са петте най-големи производители в света.[Събирането на ядливи гъби в природата е свързано с необходимостта от много знания, опит и наблюдателност. При това се срещат непрекъснато все нови и нови непознати видове гъби.

Особено добре трябва да се познават отровните видове гъби. Токсичността им причинява от леки храносмилателни проблеми, алергични реакции и халюцинации до тежки органни увреждания и смърт. Най-опасните гъби, съдържащи смъртоносни токсини са от родовете Conocybe, Galerina, Lepiota и Мухоморка (Amanita). Последният род включва бялата (A. virosa) и зелената мухоморка (A. phalloides), които се срещат и в България. Отравянето от тях се проявява след около 10 – 12 и повече часа, и в повечето случаи завършва трагично.

Преди да се приеме, че дадена дива гъба е годна за консумация, тя трябва да се идентифицира. Правилното идентифициране на даден вид гъба е единственият сигурен начин да се гарантира годността ѝ за консумация. Въпреки това някои гъби, които са годни за повечето хора може да предизвикат алергични реакции или хранително отравяне при други хора. Също така, в много ядливи гъби, които растат в замърсени места могат да се натрупат замърсители като тежки метали и отново да доведат до хранително отравяне. Наличието на голямо количество вода в тях е предпоставка за бързото им разваляне. Поради тази причина, отравяния с гъби стават не само с отровни, но също и с много престояли ядливи видове, т.е. гъбите трябва да се консумират възможно най-пресни или да се консервират.

Гъби(пресни) хранителни свойства

Хранителни съставки на пресни гъби, на 100 гр:

 

Енергия (kcal/100g)

21,7

Вода (g/100g)

92,6

Белтъчини/Протеини (g/100g)

2,37

Въглехидрати (g/100g)

1,88

Мазнини (g/100g)

0,23

Нишесте (g/100g)

0

Фибри (g/100g)

1,72

Пепел (g/100g)

0,65

Холестерол (mg/100g)

0

Сол (g/100g)

0,012

Калций (mg/100g)

7,78

Хлорид (mg/100g)

Мед (mg/100g)

0,32

Желязо (mg/100g)

0,69

Йод (µg/100g)

1

Магнезий (mg/100g)

10,9

Манган (mg/100g)

0,061

Фосфор (mg/100g)

85,6

Калий (mg/100g)

341

Селен (µg/100g)

< 2,78

Натрий (mg/100g)

4,76

Цинк (mg/100g)

0,65

Ретинол (µg/100g)

0

Бета каротин (µg/100g)

0

Vitamin D (µg/100g)

0,2

Vitamin E (mg/100g)

0,01

Vitamin K1 (µg/100g)

0

Vitamin K2 (µg/100g)

Vitamin C (mg/100g)

3,4

Vitamin B1 или Тиамин (mg/100g)

0,084

Vitamin B2 или Рибофлавин (mg/100g)

0,42

Vitamin B3 или Ниацин (mg/100g)

4,55

Vitamin B5 или Пантотенова киселина (mg/100g)

1,75

Vitamin B6 (mg/100g)

0,082

Vitamin B9 или Фолиева киселина (µg/100g)

29

Vitamin B12 (µg/100g)

0

« Back to Glossary Index
Scroll to Top