Полумит е, че яденето на моркови ще ви помогне да виждате в тъмното. Основното хранително вещество на морковите, бета-каротинът (отговорен за характерния оранжев цвят на този кореноплоден зеленчук), е предшественик на витамин А и помага на очите ви да се адаптират в тъмни условия. Витамин А не може да ви даде суперспособност за нощно виждане или да излекува зависимостта ви от контактни лещи, но яденето на достатъчно количество ще поддържа здравето на очите.
Витамин А също така стимулира производството и активността на белите кръвни клетки, участва в ремоделирането на костите, помага за поддържането на здрави ендотелни клетки (тези, които покриват вътрешните повърхности на тялото) и регулира растежа и деленето на клетките, необходими за възпроизводството.
Двете основни форми на витамин А в човешката диета са предварително образуван витамин А (ретинол, ретинилови естери) и провитамин А каротеноиди като бета-каротин, които се превръщат в ретинол. Предварително формираният витамин А идва от животински продукти, обогатени храни и витаминни добавки. Каротеноидите се намират естествено в растителните храни. Има други видове каротеноиди, открити в храната, които не се превръщат във витамин А, но имат благоприятни за здравето свойства; те включват ликопен, лутеин и зеаксантин
Храни съдържащи Витамин А:
Много зърнени закуски, сокове, млечни продукти и други храни са обогатени с ретинол. Много плодове и зеленчуци и някои добавки съдържат бета-каротин, ликопен, лутеин или зеаксантин.
- Листни зелени зеленчуци (къдраво зеле, спанак, броколи),
- оранжеви и жълти зеленчуци (моркови, сладки картофи, тиква и други зимни тикви, летни тикви)
- домати
- Червен пипер
- Пъпеш, манго
- Телешки черен дроб
- Рибено масло
- Мляко
- яйца
Странични ефекти на Витамин А:
Ретинолът е токсичен, когато се приема в излишък. Отдавна е познато отравянето при консумирането на черен дроб на полярна мечка, който съдържа повече от 30 микромола ретинолов естер на 1 g тъкан.
Витамин А се съдържа само в организма на човека и животните. В растенията се синтезират каротени, негови провитамини. Витамин А се среща в две главни форми: витамин А1(ретинол1)-C20H20OH, съдържащ се в тъкани на бозайници и морски риби (главно в черния дроб), и витамин А2(ретинол2)-C20H27OH – в черния дроб на пресноводни риби. И двата са изопреноидни съединения, състоящи се от шестчленен въглероден пръстен (β-йононов пръстен) и странична верига с 11 въглеродни атома, със спрегнати двойни връзки (в транс-конфигурация). Структурата на витамин А2 (3-дехидроретинол) се отличава от тази на витамин А1 само по присъствието на допълнителна двойна връзка (между въглеродните атоми 3 и 4 на β-йононовия пръстен).
Функции на Витамин А:
Като важна функция на витамин А се счита поддържането изобщо на епителната тъкан. В негово отсъствие нормалният секретиращ епител се замества от изсушен, кератинизиран епител, който е по-податлив на инфекции. Ксерофталмията представлява кератинизация на очната тъкан, която може да прогресира до ослепяване и е късен резултат от липса на витамин А. Ксерофталмията е главната причина за ослепяване при децата. Счита се, че витамин А е необходим за нормалната биосинтеза на мукополизахаридите. Напоследък е установена връзка между витамин А и стабилността на мембраните (на лизозомите, митохондриите и еритроцитите).
Ранен симптом на недостатъчност на витамин А при човек е т.нар. кокоша слепота, при която се нарушава нормалната функция на пръчиците на ретината (зрителни рецептори, чувствителни към слаба светлина).
Механизъм на действие на Витамин А:
Механизмът на общото действие на витамин А не е още изяснен. Единствената добре установена биохимична функция на витамин А е ролята му в зрителния процес. При навлизането в ретината ретинолът от кръвната плазма се освобождава от неговия белтъчен носител, след което в клетките на ретината се образува естер на ретинола с мастни киселини. При това се извършва твърде ефективен процес на концентриране на витамин А в окото. Ретиноловият естер се подлага на хидролиза и освободеният ретинол се окислява чрез НАД+(NAD+) в реакция, катализирана от специфична дехидрогеназа, при което се получава физиологично активният алдехид ретинал. Въпреки че равновесното положение на ретинолхидрогеназната реакция не благоприятства получаването на ретинала, процесът се изтегля към него, тъй като той образува бързо светлинно чувствителни комплекси с опсините, белтъци на пръчиците и колбичките на ретината. Окислението на ретинола продължава до насищане на опсините. Пигментът на пръчиците, който е най-добре изследван, е наречен родопсин (по-рано наричан още зрителен пурпур). За образуването на пигмента е необходимо превръщането на all-trans ретинала в 11-cis-ретинал. Белтъкът опсин се свързва само с cis-изомера, за да образува хромопротеина родопсин. При това алдехидът се свързва с шифова база с лизилов остатък на белтъка. Адсорбцията на светлина дава начало на серия от конформационни промени в родопсина, които предизвикват протонни промени поради намаление в йонизационните константи на някои от участващите групи. Процесът се потиква от едновременната промяна в конфигурацията на свързания ретинал до all-trans-форма, която има слаб афинитет към опсина. Тъй като недостатъчността на витамин А повлиява на всички тъкани на бозайниците, а не само ретината, се приема, че витамин А играе обща роля в транспорта на Ca2+-йони през мембрани аналогично на ролята му в клетките на пръчиците на ретината.